20 апр. 2018 г., 19:55

Нестинари в очите ти

897 0 0

Дълбоко в очите ти, някъде там,
е скрито кладенче с бистри сълзи.
До него, душата ти, сякаш е храм,
сърцето ми влиза, свещичка гори.

 

Пристигам с тъга от спомени стари,
зараснали рани още кървят.
Запали ти огън, но някак не пари,
нестинарите чувства – в жарава вървят.

 

Смирен коленича, икона пред мен,
виждам душата ти, казвам молитва.
Водиш ме в кладенец, тъмен, студен,
до него, сърцето ти, ценна реликва.

 

Уплашен стоя пред тези сълзи,
които може би в теб съм събудил.
Покланям се тихо, моля, прости!
Лошото в мен, далеч съм прокудил.

 

Явор Перфанов
18.04.2018
Г.Оряховица

:)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Стихче 2018

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...