Apr 20, 2018, 7:55 PM

Нестинари в очите ти

  Poetry » Civic
891 0 0

Дълбоко в очите ти, някъде там,
е скрито кладенче с бистри сълзи.
До него, душата ти, сякаш е храм,
сърцето ми влиза, свещичка гори.

 

Пристигам с тъга от спомени стари,
зараснали рани още кървят.
Запали ти огън, но някак не пари,
нестинарите чувства – в жарава вървят.

 

Смирен коленича, икона пред мен,
виждам душата ти, казвам молитва.
Водиш ме в кладенец, тъмен, студен,
до него, сърцето ти, ценна реликва.

 

Уплашен стоя пред тези сълзи,
които може би в теб съм събудил.
Покланям се тихо, моля, прости!
Лошото в мен, далеч съм прокудил.

 

Явор Перфанов
18.04.2018
Г.Оряховица

:)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Стихче 2018

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...