Коса преплетена във форма на венец,

със устни алени като жарава.

Рисувайки с нозе като творец,

на огъня неспирно се отдава.

Лицето ù е по-бяло и от сняг.

Скрито в пепел, с поруменели бузи.

Тя потъва в спомен непознат,

докато съвсем не се изгуби.

Обладана пее своята балада.

От гърлото ù се откъсва разтреперващ стон.

Погълната от тайнствена мембрана,

тя ни подарява своя райски плод.

Златна пара върху гълъбова шия,

ръце изящно изписани със въглен.

Жената в нея всеки път се преоткрива,

дори забулена сред оглушаващ тътен.

Роклята ù бяла се вее изпепелена,

покрита цялата от дим и прах.

Застанала тъй горда и неопетнена

се лута между срам и грях.

Нозете ù до кръв издрани,

вечно бродят без да чувстват болка.

Крачките заучени и обиграни

са с инстинкт на дива котка.

И ето я - тя стъпва смело във жарта!

Потъва във нестихващия огън.

Тя танцува с любовта,

получена от целувка с пламък.

Нейното име е Нестинарка.

Изгарящата й душа се рее.Тя не ходи!

За нас тя е просто непозната,

която с огъня се бори.

Нестинарката се превърна в пламъци.

На нас тя подари своята свобода!

Показа ни как се ходи върху камъни,

запалени от човешка топлота.