Коса преплетена във форма на венец,
със устни алени като жарава.
Рисувайки с нозе като творец,
на огъня неспирно се отдава.
Лицето ù е по-бяло и от сняг.
Скрито в пепел, с поруменели бузи.
Тя потъва в спомен непознат,
докато съвсем не се изгуби.
Обладана пее своята балада.
От гърлото ù се откъсва разтреперващ стон.
Погълната от тайнствена мембрана,
тя ни подарява своя райски плод. ...