29.04.2014 г., 22:22

Нестинарка

916 0 1

Коса преплетена във форма на венец,

със устни алени като жарава.

Рисувайки с нозе като творец,

на огъня неспирно се отдава.

 

Лицето ù е по-бяло и от сняг.

Скрито в пепел, с поруменели бузи.

Тя потъва в спомен непознат,

докато съвсем не се изгуби.

 

Обладана пее своята балада.

От гърлото ù се откъсва разтреперващ стон.

Погълната от тайнствена мембрана,

тя ни подарява своя райски плод.

 

Златна пара върху гълъбова шия,

ръце изящно изписани със въглен.

Жената в нея всеки път се преоткрива,

дори забулена сред оглушаващ тътен.

 

Роклята ù бяла се вее изпепелена,

покрита цялата от дим и прах.

Застанала тъй горда и неопетнена

се лута между срам и грях.

 

Нозете ù до кръв издрани,

вечно бродят без да чувстват болка.

Крачките заучени и обиграни

са с инстинкт на дива котка.

 

И ето я - тя стъпва смело във жарта!

Потъва във нестихващия огън.

Тя танцува с любовта,

получена от целувка с пламък.

 

Нейното име е Нестинарка.

Изгарящата й душа се рее.Тя не ходи!

За нас тя е просто непозната,

която с огъня се бори.

 

Нестинарката се превърна в пламъци.

На нас тя подари своята свобода!

Показа ни как се ходи върху камъни,

запалени от човешка топлота.

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей!
    Знаеш ли защо нямаш коментари под това стихо?
    Многото куплети не го правят по-хубаво, напротив! Понякога може и с две приказки да кажеш много неща...
    Харесах, но преди да пишеш да беше прочела Йорданка Господинова или Билкарката... Ей това са нестинарки- горят!
    Зем.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...