Навярно скоро ще се намълчиш 

и вероятно ще потърсиш моя глас,

но с тази тишина ми причинѝ,

че всъщност аз за тебе онемях...

Недей да се насилваш. Преживял съм 

онези болки, от които не умирах, 

но толкоз нечовешки ме боляха, 

че в мене не остана нищо живо... 

Освен една излъгана душа, 

наивното ми, глупаво сърце. 

Очите ми във сляпа самота 

и бездната обгърнал със ръце. 

Да, тези очертания в прегръдка, 

чиято празнота е твойта липса. 

Плътта ми без горещата ти кръв 

е хладна, като белите ми листи. 

И аз съм вече тъй, несъдържателен, 

защото целия със тебе се изпълвах. 

Замлъкна ли и аз, е окончателно, 

а тръгна ли си, няма да се върна! 

Стихопат. 

Danny Diester