Несъдържателен
Навярно скоро ще се намълчиш
и вероятно ще потърсиш моя глас,
но с тази тишина ми причинѝ,
че всъщност аз за тебе онемях...
Недей да се насилваш. Преживял съм
онези болки, от които не умирах,
но толкоз нечовешки ме боляха,
че в мене не остана нищо живо...
Освен една излъгана душа,
наивното ми, глупаво сърце.
Очите ми във сляпа самота
и бездната обгърнал със ръце.
Да, тези очертания в прегръдка,
чиято празнота е твойта липса.
Плътта ми без горещата ти кръв
е хладна, като белите ми листи.
И аз съм вече тъй, несъдържателен,
защото целия със тебе се изпълвах.
Замлъкна ли и аз, е окончателно,
а тръгна ли си, няма да се върна!
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
