Неугаснал въглен
На клада любов с пламък езици
въглен горещ ме силно изгаря.
Запалила в мене ти светли искрици,
огън който достига и рая.
Угасват и отново от вехтата пепел,
нов пламък се ражда из новия ден.
Днес моята болка е моят свидетел-
ще гориш моя песен навеки със мен.
Сред всичките стаи в сърце изгоряло
има старо и прашно бездънно мазе
и до днес там листче се още люлее,
изгорената снимка със твойто лице.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стоян Иванов Все права защищены
