Writer96 (Стоян Иванов)
67 23
30.11.2018 г., 10:03 ч.

Неугаснал въглен 

  Поезия » Любовна
403 1 4

На клада любов с пламък езици

въглен горещ ме силно изгаря.

Запалила в мене ти светли искрици,

огън който достига и рая.

 

Угасват и отново от вехтата пепел,

нов пламък се ражда из новия ден.

Днес моята болка е моят свидетел-

ще гориш моя песен навеки със мен.

 

 

Сред всичките стаи в сърце изгоряло

има старо и прашно бездънно мазе 

и до днес там листче се още люлее,

изгорената снимка със твойто лице.

© Стоян Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще имам предвид съвета Ви!
  • особено последният стих! продължавай, нали пишеш заради себе си? а другото идва от само себе си, не го мисли!
  • Благодаря Ви! Никога не съм подозирал, че ще чуя "адмирации" за някое мое стихотворение!
  • адмирации!
Предложения
: ??:??