anniityyy96 (Анна Хитова)
5 17
9 янв. 2011 г., 16:00

Неугаснали надежди 

  Поэзия » Любовная
753 0 6
Неугаснали надежди

Кажи, кажи, сърце мое, ти кажи,
защо толкова боли?
Липсваш ми, знаеш, нали?
Болката непоносима е, нали?
Като че ли не виждаш светлина?
Като че ли не виждаш изход-
от всичко това!
Ах, защо само спомен ще остане...
Ах, защо толкова бързо си отиде...
Ах, защо като цвете ти увехна
и в пепел ситна се превърна!
Ще ми липсва гласът ти...
Ще ми липсват очите ти ...
Ще ми липсват ласките ти,
прегръдките ти...
Ще ми липсваш ТИ!!!! 
„Сбогом!” - каза ти,
ала, уви, аз „До скоро...” ти отвърнах!
Надежди в мен пак се таят,
че пак ще те срещна.
И пак гласа ти мил ще чуя,
пак прегръдката ти топла ще усетя 
и пак очите твои ще зърна!

© Анна Хитова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??