9 янв. 2011 г., 16:00

Неугаснали надежди

Поэзия » Любовная

1K 0 6

Неугаснали надежди

Кажи, кажи, сърце мое, ти кажи,
защо толкова боли?
Липсваш ми, знаеш, нали?
Болката непоносима е, нали?
Като че ли не виждаш светлина?
Като че ли не виждаш изход-
от всичко това!
Ах, защо само спомен ще остане...
Ах, защо толкова бързо си отиде...
Ах, защо като цвете ти увехна
и в пепел ситна се превърна!
Ще ми липсва гласът ти...
Ще ми липсват очите ти ...
Ще ми липсват ласките ти,
прегръдките ти...
Ще ми липсваш ТИ!!!!
„Сбогом!” - каза ти,
ала, уви, аз „До скоро...” ти отвърнах!
Надежди в мен пак се таят,
че пак ще те срещна.
И пак гласа ти мил ще чуя,
пак прегръдката ти топла ще усетя
и пак очите твои ще зърна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

anniityyy96 (Анна Борисова)

Благодаря!

2012-01-31T16:32:13+02:00
dobreva77 (Мариана Добрева)

Красиво и от сърце споделено!
Поздрави и усмивки

2011-01-12T09:11:09+02:00
anniityyy96 (Анна Борисова)

Благодаря ви!

2011-01-11T18:48:15+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Някой беше казал"Дори и когато си тъжна пак се усмихвай не се знае дали някой няма да се влюби в усмивката ти точно в тоя момент".Аз се старая да го правя опитай и ти

2011-01-10T14:04:44+02:00
lubov90 (Мира Димитрова)

Виждам себе си ...

2011-01-09T18:19:54+02:00