18 янв. 2016 г., 17:44

Неукрасената истина

512 0 0

Животът си превръща в драма,
човекът без да се щади
не виждайки, че полза няма,
освен страдания, беди.

Защо е злобата човешка,
нима си струва низостта
да се отъждестява с грешка,
да изоставя любовта.

Какво остава след това,
празна опаковка, тяло,
като стара, скъсана торба
и щастие от него отлетяло.

А носело любов и дух
от Бога дадени по право,
но човекът си останал глух,
себе си и близки ощетявал.

Защо му е свободна воля.
щом изборът му е фалшив,
играе ли в жестока роля,
не е живот, а жалък срив.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...