18 янв. 2016 г., 17:44

Неукрасената истина

517 0 0

Животът си превръща в драма,
човекът без да се щади
не виждайки, че полза няма,
освен страдания, беди.

Защо е злобата човешка,
нима си струва низостта
да се отъждестява с грешка,
да изоставя любовта.

Какво остава след това,
празна опаковка, тяло,
като стара, скъсана торба
и щастие от него отлетяло.

А носело любов и дух
от Бога дадени по право,
но човекът си останал глух,
себе си и близки ощетявал.

Защо му е свободна воля.
щом изборът му е фалшив,
играе ли в жестока роля,
не е живот, а жалък срив.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...