18 янв. 2016 г., 17:44

Неукрасената истина

511 0 0

Животът си превръща в драма,
човекът без да се щади
не виждайки, че полза няма,
освен страдания, беди.

Защо е злобата човешка,
нима си струва низостта
да се отъждестява с грешка,
да изоставя любовта.

Какво остава след това,
празна опаковка, тяло,
като стара, скъсана торба
и щастие от него отлетяло.

А носело любов и дух
от Бога дадени по право,
но човекът си останал глух,
себе си и близки ощетявал.

Защо му е свободна воля.
щом изборът му е фалшив,
играе ли в жестока роля,
не е живот, а жалък срив.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...