Неукрасената истина

Животът си превръща в драма,
човекът без да се щади
не виждайки, че полза няма,
освен страдания, беди.

Защо е злобата човешка,
нима си струва низостта
да се отъждестява с грешка,
да изоставя любовта.

Какво остава след това,
празна опаковка, тяло,
като стара, скъсана торба
и щастие от него отлетяло.

А носело любов и дух
от Бога дадени по право,
но човекът си останал глух,
себе си и близки ощетявал.

Защо му е свободна воля.
щом изборът му е фалшив,
играе ли в жестока роля,
не е живот, а жалък срив.