18.01.2016 г., 17:44

Неукрасената истина

514 0 0

Животът си превръща в драма,
човекът без да се щади
не виждайки, че полза няма,
освен страдания, беди.

Защо е злобата човешка,
нима си струва низостта
да се отъждестява с грешка,
да изоставя любовта.

Какво остава след това,
празна опаковка, тяло,
като стара, скъсана торба
и щастие от него отлетяло.

А носело любов и дух
от Бога дадени по право,
но човекът си останал глух,
себе си и близки ощетявал.

Защо му е свободна воля.
щом изборът му е фалшив,
играе ли в жестока роля,
не е живот, а жалък срив.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...