27 янв. 2013 г., 18:16

Неусетно

1.1K 0 1

Неусетно някак времето замислено е спряло...

Всеки образ покрай мен е оцветен във черно-бяло.

Светлината се прокрадва тичешком и неусетно,

а в мечтите си аз виждах всичко пъстроцветно.

 

Не живеех в настоящето, а в едно красиво Утре –

илюзия, избродирана от спомените вътре,

от мечтите си отвън и превърната в мембрана,

защитена от сивата реалност, неразбрана...

 

Неусетно някак сливаш се с тълпата

и поемаш от нейната магия непозната,

която те опиянява с материалните блага,

далеч от твоя Идеал и твоята Душа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ХАРЕСА МИ СТИХЪТ ТИ,ОСОБЕНО" ИЗБРОДИРАНА ОТ СПОМЕНИТЕ ВЪТРЕ". Поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...