27 янв. 2013 г., 18:16

Неусетно

1.1K 0 1

Неусетно някак времето замислено е спряло...

Всеки образ покрай мен е оцветен във черно-бяло.

Светлината се прокрадва тичешком и неусетно,

а в мечтите си аз виждах всичко пъстроцветно.

 

Не живеех в настоящето, а в едно красиво Утре –

илюзия, избродирана от спомените вътре,

от мечтите си отвън и превърната в мембрана,

защитена от сивата реалност, неразбрана...

 

Неусетно някак сливаш се с тълпата

и поемаш от нейната магия непозната,

която те опиянява с материалните блага,

далеч от твоя Идеал и твоята Душа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ХАРЕСА МИ СТИХЪТ ТИ,ОСОБЕНО" ИЗБРОДИРАНА ОТ СПОМЕНИТЕ ВЪТРЕ". Поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...