27 янв. 2013 г., 18:16

Неусетно

1.1K 0 1

Неусетно някак времето замислено е спряло...

Всеки образ покрай мен е оцветен във черно-бяло.

Светлината се прокрадва тичешком и неусетно,

а в мечтите си аз виждах всичко пъстроцветно.

 

Не живеех в настоящето, а в едно красиво Утре –

илюзия, избродирана от спомените вътре,

от мечтите си отвън и превърната в мембрана,

защитена от сивата реалност, неразбрана...

 

Неусетно някак сливаш се с тълпата

и поемаш от нейната магия непозната,

която те опиянява с материалните блага,

далеч от твоя Идеал и твоята Душа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ХАРЕСА МИ СТИХЪТ ТИ,ОСОБЕНО" ИЗБРОДИРАНА ОТ СПОМЕНИТЕ ВЪТРЕ". Поздрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....