Неусетно някак времето замислено е спряло...

Всеки образ покрай мен е оцветен във черно-бяло.

Светлината се прокрадва тичешком и неусетно,

а в мечтите си аз виждах всичко пъстроцветно.

Не живеех в настоящето, а в едно красиво Утре –

илюзия, избродирана от спомените вътре,

от мечтите си отвън и превърната в мембрана,

защитена от сивата реалност, неразбрана...

Неусетно някак сливаш се с тълпата

и поемаш от нейната магия непозната,

която те опиянява с материалните блага,

далеч от твоя Идеал и твоята Душа...