ds-dt (Доменико Дагостино)
5 0
11 июл. 2011 г., 09:38

Неутрално 

  Поэзия » Другая
603 0 2


Аз нямах този шанс,
в който да те осъзная -
погледно  си Ти,
вътрешно съм Аз.
Утре ще те помня -
като забравена есен на перона
на слънцестоенето,
загнездена в миража
на сълзите ми,
откъдето нито едно течение
на Юлския вятър не преминава
съзнателно.
И ще те изплача за последно,
като предпоставка за оптимизъм,
търкулнала се по наклона на моето нямане.

Вземам твоя дъх
(стаен във нежната ти шепа),
разхвърлям го навред - за да си спомням,
че след всеки катаклизъм се ражда примирение...

© Доменико Дагостино Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??