ds-dt (Доменико Дагостино)
5 0
11.07.2011 г., 9:38 ч.

Неутрално 

  Поезия » Друга
593 0 2


Аз нямах този шанс,
в който да те осъзная -
погледно  си Ти,
вътрешно съм Аз.
Утре ще те помня -
като забравена есен на перона
на слънцестоенето,
загнездена в миража
на сълзите ми,
откъдето нито едно течение
на Юлския вятър не преминава
съзнателно.
И ще те изплача за последно,
като предпоставка за оптимизъм,
търкулнала се по наклона на моето нямане.

Вземам твоя дъх
(стаен във нежната ти шепа),
разхвърлям го навред - за да си спомням,
че след всеки катаклизъм се ражда примирение...

© Доменико Дагостино Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??