Невидимата нишка
В чакалнята на гарата е топло...
и Зимата се кани да си тръгва!
До печката,над кофите с брикети,
позастарял човек се е пригърбил.
От пейката го гледат през насмешка
очи на леко пийнал пътник.
- Хей,дядо,теб не те ли искат в къщи,
че чужда топлина прикътваш?
С неловки пръсти старецът загръща
прокъсаната,избеляла дреха...
- Ех,синко,аз си нямам никой!
Работя тук - под тази обща стряха.
Преболедувах много свои болки,
но все сред хората - на тази пейка...
Невидима е нишката,която
да паля огъня - ме е обрекла!
А,ето - скоро ти ще отпътуваш...
и друг ще дойде,за да се постопли!
Защо не ме попиташ,колко струват
продънените от брикети кофи?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Петрова Все права защищены
