8 янв. 2019 г., 20:33

Невидимата нишка 

  Поэзия » Философская
1218 0 5
В чакалнята на гарата е топло...
и Зимата се кани да си тръгва!
До печката,над кофите с брикети,
позастарял човек се е пригърбил.
От пейката го гледат през насмешка
очи на леко пийнал пътник.
- Хей,дядо,теб не те ли искат в къщи,
че чужда топлина прикътваш?
С неловки пръсти старецът загръща
прокъсаната,избеляла дреха...
- Ех,синко,аз си нямам никой!
Работя тук - под тази обща стряха. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Зимата през моя поглед »

30 место

Предложения
: ??:??