Невидимата нишка
В чакалнята на гарата е топло...
и Зимата се кани да си тръгва!
До печката,над кофите с брикети,
позастарял човек се е пригърбил.
От пейката го гледат през насмешка
очи на леко пийнал пътник.
- Хей,дядо,теб не те ли искат в къщи,
че чужда топлина прикътваш?
С неловки пръсти старецът загръща
прокъсаната,избеляла дреха...
- Ех,синко,аз си нямам никой!
Работя тук - под тази обща стряха.
Преболедувах много свои болки,
но все сред хората - на тази пейка...
Невидима е нишката,която
да паля огъня - ме е обрекла!
А,ето - скоро ти ще отпътуваш...
и друг ще дойде,за да се постопли!
Защо не ме попиташ,колко струват
продънените от брикети кофи?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Петрова Всички права запазени
