8.01.2019 г., 20:33 ч.

Невидимата нишка 

  Поезия » Философска
1216 0 5
В чакалнята на гарата е топло...
и Зимата се кани да си тръгва!
До печката,над кофите с брикети,
позастарял човек се е пригърбил.
От пейката го гледат през насмешка
очи на леко пийнал пътник.
- Хей,дядо,теб не те ли искат в къщи,
че чужда топлина прикътваш?
С неловки пръсти старецът загръща
прокъсаната,избеляла дреха...
- Ех,синко,аз си нямам никой!
Работя тук - под тази обща стряха. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Зимата през моя поглед »

30 място

Предложения
: ??:??