Jan 8, 2019, 8:33 PM

Невидимата нишка

1.5K 0 5

                                   В чакалнята на гарата е топло...

                                   и Зимата се кани да си тръгва!

                                   До печката,над кофите с брикети,

                                   позастарял човек се е пригърбил.

 

                                   От пейката го гледат през насмешка

                                   очи на леко пийнал пътник.

                                   - Хей,дядо,теб не те ли искат в къщи,

                                   че чужда топлина прикътваш?

 

                                    С неловки пръсти старецът загръща

                                    прокъсаната,избеляла дреха...

                                    - Ех,синко,аз си нямам никой!

                                    Работя тук - под тази обща стряха.

 

                                    Преболедувах много свои болки,

                                    но все сред хората - на тази пейка...

                                    Невидима е нишката,която

                                    да паля огъня - ме е обрекла!

      

                                    А,ето - скоро ти ще отпътуваш...

                                    и друг ще дойде,за да се постопли!

                                    Защо не ме попиташ,колко струват

                                    продънените от брикети кофи?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Петрова All rights reserved.

The work is a contestant:

30 place

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...