2 янв. 2010 г., 18:47

Невидяна 

  Поэзия
856 0 7

Невидяна

Утра и вечери не нося,
богатства нямам, ни звезди...
Една усмивка светлокоса
хвърлих в неизвървяните следи.

Навярно няма да я видиш.
Дори не знаеш, че те чака там.
Прекрачваш я. И ще си идеш
ослепял, тревожен, неразбран.

© Албена Стефанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??