2 янв. 2010 г., 18:47

Невидяна 

  Поэзия
883 0 7
Невидяна
Утра и вечери не нося,
богатства нямам, ни звезди...
Една усмивка светлокоса
хвърлих в неизвървяните следи.
Навярно няма да я видиш.
Дори не знаеш, че те чака там.
Прекрачваш я. И ще си идеш
ослепял, тревожен, неразбран.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Все права защищены

Предложения
: ??:??