Невидяна
Утра и вечери не нося,
богатства нямам, ни звезди...
Една усмивка светлокоса
хвърлих в неизвървяните следи.
Навярно няма да я видиш.
Дори не знаеш, че те чака там.
Прекрачваш я. И ще си идеш
ослепял, тревожен, неразбран.
© Албена Стефанова Всички права запазени