29 окт. 2024 г., 16:31

Невидяната звезда

546 0 0

Комета в сноп от светлина

покрай земята мина.

Но там не бях, не бях,

и да я видя се разминах.

 

Не видях небесна светлина,

мрак земен тука да разсее.

Но флаг от черна тъмнина

все тъй в душата ми се вее.

 

На място лично все не бях,

разбит с умора в тъмно вечер.

За нищо друго не играх,

че късно е за мене вече.

 

Кометата сега е надалеч,

блестяща с опашка ярка.

Там нейде гледа си я друг,

душата ми ридае жално.

 

Ала ще дойде някой ден,

ще се кача на небесата.

И входът да е през смъртта,

ще съм напуснал аз земята.

 

Ще ви докосна светли небеса,

в сияйни светлини обвити.

Аз ще целуна всякоя звезда,

да сбъдна в друг живот мечтите.

 

Ще бъда и щастлив тогаз,

напуснал адът на земята.

Защото вярвам днеска аз,

че Раят ще е над нещата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...