Комета в сноп от светлина

покрай земята мина.

Но там не бях, не бях,

и да я видя се разминах.

Не видях небесна светлина,

мрак земен тука да разсее.

Но флаг от черна тъмнина

все тъй в душата ми се вее.

На място лично все не бях,

разбит с умора в тъмно вечер.

За нищо друго не играх,

че късно е за мене вече.

Кометата сега е надалеч,

блестяща с опашка ярка.

Там нейде гледа си я друг,

душата ми ридае жално.

Ала ще дойде някой ден,

ще се кача на небесата.

И входът да е през смъртта,

ще съм напуснал аз земята.

Ще ви докосна светли небеса,

в сияйни светлини обвити.

Аз ще целуна всякоя звезда,

да сбъдна в друг живот мечтите.

Ще бъда и щастлив тогаз,

напуснал адът на земята.

Защото вярвам днеска аз,

че Раят ще е над нещата.