13 нояб. 2014 г., 17:48

Невинност и вина 

  Поэзия » Другая
452 0 1

 

Лежа в мрака,

на пода в стаята ми.

Ти разкъса сърцето ми

сега го стъпкваш

парче по парче.

После питаш

защо плача,

няма нужда от сълзи.

Ти си моят ангел,

който ме уби.

Разби мечтите ми,

в розово огледало

на момиче, аз виждам

твоята вина, в розово

огледало на момиче

чувам твоя смях.

През огледалото

протегна ръката си

и  каза:

Ти си моят ангел,

който ме уби.

Лежа в мрака

на пода на стаята ми,

прегръщам вината си.

Ти ме питаш защо плача

няма нужда от сълзи.

Страдаш в собствената

си невинност, страдаш

че ме нарани.

Вината си признаваш, 

преплетена с невинност,

изгаря ангелското ти сърце.

Всеки сам запива,

оплетен в собствените

си лъжи.

Виновна съм, че ме боли.

© Нимфаеа Алба Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Изкусно си пресъздала натрапчивата горчилка на една двустранна болка! Вината винаги е най-големият мъчител.
Предложения
: ??:??