Лежа в мрака,

на пода в стаята ми.

Ти разкъса сърцето ми

сега го стъпкваш

парче по парче.

После питаш

защо плача,

няма нужда от сълзи.

Ти си моят ангел,

който ме уби.

Разби мечтите ми,

в розово огледало

на момиче, аз виждам

твоята вина, в розово

огледало на момиче

чувам твоя смях.

През огледалото

протегна ръката си

и  каза:

Ти си моят ангел,

който ме уби.

Лежа в мрака

на пода на стаята ми,

прегръщам вината си.

Ти ме питаш защо плача

няма нужда от сълзи.

Страдаш в собствената

си невинност, страдаш

че ме нарани.

Вината си признаваш, 

преплетена с невинност,

изгаря ангелското ти сърце.

Всеки сам запива,

оплетен в собствените

си лъжи.

Виновна съм, че ме боли.