Невинност и вина
Лежа в мрака,
на пода в стаята ми.
Ти разкъса сърцето ми
сега го стъпкваш
парче по парче.
После питаш
защо плача,
няма нужда от сълзи.
Ти си моят ангел,
който ме уби.
Разби мечтите ми,
в розово огледало
на момиче, аз виждам
твоята вина, в розово
огледало на момиче
чувам твоя смях.
През огледалото
протегна ръката си
и каза:
Ти си моят ангел,
който ме уби.
Лежа в мрака
на пода на стаята ми,
прегръщам вината си.
Ти ме питаш защо плача
няма нужда от сълзи.
Страдаш в собствената
си невинност, страдаш
че ме нарани.
Вината си признаваш,
преплетена с невинност,
изгаря ангелското ти сърце.
Всеки сам запива,
оплетен в собствените
си лъжи.
Виновна съм, че ме боли.
© Нимфаеа Алба All rights reserved.
