Невъзможна любов
Някога ще се случи вълшебство
и безличните ни, сиви светове
неизбежно ще се срещнат.
Ще си кажем с теб "Здравей".
Ще целуна топлите ти устни,
ще последвам тихия им зов,
като бяло цвете ще разцъфне
невъзможната любов.
Пълня куфарите си с мечти.
С какво ли? Все едно...
За себе си разказвам стих
и за тебе - невъзможната любов.
Очите ти за мене са огньове,
прегръдката ти - моето легло...
Просто се случи... Няма виновен
за тази невъзможна любов.
Някой ден ще се случи вълшебство...
Някой ден високо над света
душите наши ще се срещнат
и ще е възможна любовта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алекс Маринова Все права защищены
