Невъзможност

weltschmerz (Лора)
29 26

28 янв. 2008 г., 17:31

Поэзия » Белые стихи

639 0 2

Думите ти са шепа невъзможност,

прегръдките ти - полъх самота,

и всяка целувка напомня за края,

и всяка усмивка знам, че е незаслужена.

За тебе аз съм южен вятър,

носещ наслада само за миг.

За мене ти си дъжд пороен,

с който ще отмия самотата.

Протягам се, за да те имам,

чист, неопетнен, както в мечтите…

и хоп, тупвам на земята залюляна.

Едно дихание и после изчезваш.

Една сълза - подсушена

и после вечността ме поглъща…