Думите ти са шепа невъзможност,
прегръдките ти - полъх самота,
и всяка целувка напомня за края,
и всяка усмивка знам, че е незаслужена.
За тебе аз съм южен вятър,
носещ наслада само за миг.
За мене ти си дъжд пороен,
с който ще отмия самотата.
Протягам се, за да те имам,
чист, неопетнен, както в мечтите…
и хоп, тупвам на земята залюляна.
Едно дихание и после изчезваш. ...