28.01.2008 г., 17:31 ч.

Невъзможност 

  Поезия » Бели стихове
716 0 2

Думите ти са шепа невъзможност,

прегръдките ти - полъх самота,

и всяка целувка напомня за края,

и всяка усмивка знам, че е незаслужена.

За тебе аз съм южен вятър,

носещ наслада само за миг.

За мене ти си дъжд пороен,

с който ще отмия самотата.

Протягам се, за да те имам,

чист, неопетнен, както в мечтите…

и хоп, тупвам на земята залюляна.

Едно дихание и после изчезваш.

Една сълза - подсушена

и после вечността ме поглъща…

 

© Лора Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Думите ти са шепа невъзможност"
    Браво!!!
  • Прекрасно!Много ми хареса!Поздрав!
Предложения
: ??:??