14 февр. 2011 г., 19:52

Нея

1.2K 0 16

Не ме събуждай - самотата спи.

 

В прозореца луната е измамна.

 

Не ме целувай, нея целуни.

 

А после - аз решавам само.

 

Не ме прегръщай, нея прегърни.

 

Отдавна е за ласки зажадняла.

 

Докосвай я, наричай я "любима",

 

а скришом си мисли за мен...

 

И все за мене се оглеждай мълчаливо.

 

А аз в своя сън едва ли ще те чуя...

 

Помилвай я, гали косите -

 

а тя - да си мечтае, че те има...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оттегляне с достойнство! Браво Нели!
  • Магнетично, нестандартно, красиво ! Поздрави, Нели !
    <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
  • много хубав стих,Нели
  • Нагласата на говорещото лице ли?! Зависи от атитюда на четящото лице, Идеми Ами разгледай я най-малко в две посоки. Идеята - да се получи двусмислица... на ниво - лирически герой - от едната страна самотата като такава, от друга страна - трето лице, за което е загатнато. Авторът си знае и какво е искал да каже

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...