Нея

Poetry » Love

1.2K 0 16

Не ме събуждай - самотата спи.

В прозореца луната е измамна.

Не ме целувай, нея целуни.

А после - аз решавам само.

Не ме прегръщай, нея прегърни.

Отдавна е за ласки зажадняла.

Докосвай я, наричай я "любима",

а скришом си мисли за мен...

И все за мене се оглеждай мълчаливо.

А аз в своя сън едва ли ще те чуя...

Помилвай я, гали косите -

а тя - да си мечтае, че те има...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

Оттегляне с достойнство! Браво Нели!

2011-03-24T07:22:20+02:00
marco777 (Марко)

Магнетично, нестандартно, красиво ! Поздрави, Нели !
<img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>

2011-02-25T15:10:04+02:00
velikataniki (Николина Милева)

много хубав стих,Нели

2011-02-15T13:16:12+02:00
rajsun (Райчо Русев)

2011-02-15T07:56:09+02:00
Nella_gold (Нели )

Нагласата на говорещото лице ли?! Зависи от атитюда на четящото лице, Идеми Ами разгледай я най-малко в две посоки. Идеята - да се получи двусмислица... на ниво - лирически герой - от едната страна самотата като такава, от друга страна - трето лице, за което е загатнато. Авторът си знае и какво е искал да каже

2011-02-15T05:42:52+02:00