Не ме събуждай - самотата спи.
В прозореца луната е измамна.
Не ме целувай, нея целуни.
А после - аз решавам само.
Не ме прегръщай, нея прегърни.
Отдавна е за ласки зажадняла.
Докосвай я, наричай я "любима",
а скришом си мисли за мен...
И все за мене се оглеждай мълчаливо.
А аз в своя сън едва ли ще те чуя...
Помилвай я, гали косите -
а тя - да си мечтае, че те има...