НЕЗАБЕЛЕЖИМА

Хваната в мощната десница 

на силен спазъм. В себе си роден 

и боледуван удар от плесница, 

в болезнен шепот на прокълнат ден. 

Превъплътена в тлееща светулка,

молеща се тъмно да е вън,

и в детски смях в люлееща се люлка, 

да чуе и да види,  там че съм, 

избликът на моите копнежи.

Към него пристрастена аз горя!

Кой бе той и как да забележи, 

че съм му сянка в чужда светлина?