Хваната в мощната десница
на силен спазъм. В себе си роден
и боледуван удар от плесница,
в болезнен шепот на прокълнат ден.
Превъплътена в тлееща светулка,
молеща се тъмно да е вън,
и в детски смях в люлееща се люлка,
да чуе и да види, там че съм,
избликът на моите копнежи.
Към него пристрастена аз горя!
Кой бе той и как да забележи,
че съм му сянка в чужда светлина?