5 июл. 2017 г., 01:15

Незабравяне

927 1 3

НЕЗАБРАВЯНЕ

 

Когато решиш да си отидеш,

не забравяй, че има очи,

които ще те гледат.

Глупаво. Безспирно.

 

Когато чуеш нотите,

от музика, която слушахме.

Тогава твоето "Завинаги"

е вече глупаво...

 

Когато стигнахме до някъде,

а после се изплашихме.

Огледало или лед бе застанало

пред нас?

 

Когато обич имах за раздаване,

колко можеше и искаше да вземеш?

Много ли?... Много малко...?

 

Когато решиш да си отидеш,

не затваряй, стъклените порти.

и зад тях има кой да ти говори.

 

И за очите не забравяй,

които ще те гледат.

Глупаво и все така безспирно.

 

Когато чуеш нотите,

от музика, която слушахме...

За "Здравей отново" ще е късно...

А.А.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© А.А. Все права защищены

https://www.youtube.com/watch?v=oVb2TXj_Zg0

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че оставихте мнението си!
    В последно време музиката е тази, която успява най - добре да ме провокира... Естествено и емоции и преживявания от личен характер също имат сила. Могат да бъдат и тежки и вдъхновяващи или.... и двете едновремено, колкото и страно да е. Но безспорно музиката много допринася за емоцията, която искам да създам и често, ако го препрочитам без музика, сякаш не носи същия заряд... Това е мое някакво си усещане де Благодаря!

    Радвам се, че с думите успявам да докосвам хора, по-големи от мен, с много повече житейски опит. Това ме радва!
  • Много тъжно и красиво!.... Докосна ме... Браво, Ангел!
  • Кой те провокира да напишеш това? Да знаеш, че не заслужава! По-добре да си заминава! Поздрав, Ангел! Желая ти слънчево настроение!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...