5 июл. 2017 г., 01:15

Незабравяне

931 1 3

НЕЗАБРАВЯНЕ

 

Когато решиш да си отидеш,

не забравяй, че има очи,

които ще те гледат.

Глупаво. Безспирно.

 

Когато чуеш нотите,

от музика, която слушахме.

Тогава твоето "Завинаги"

е вече глупаво...

 

Когато стигнахме до някъде,

а после се изплашихме.

Огледало или лед бе застанало

пред нас?

 

Когато обич имах за раздаване,

колко можеше и искаше да вземеш?

Много ли?... Много малко...?

 

Когато решиш да си отидеш,

не затваряй, стъклените порти.

и зад тях има кой да ти говори.

 

И за очите не забравяй,

които ще те гледат.

Глупаво и все така безспирно.

 

Когато чуеш нотите,

от музика, която слушахме...

За "Здравей отново" ще е късно...

А.А.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© А.А. Все права защищены

https://www.youtube.com/watch?v=oVb2TXj_Zg0

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че оставихте мнението си!
    В последно време музиката е тази, която успява най - добре да ме провокира... Естествено и емоции и преживявания от личен характер също имат сила. Могат да бъдат и тежки и вдъхновяващи или.... и двете едновремено, колкото и страно да е. Но безспорно музиката много допринася за емоцията, която искам да създам и често, ако го препрочитам без музика, сякаш не носи същия заряд... Това е мое някакво си усещане де Благодаря!

    Радвам се, че с думите успявам да докосвам хора, по-големи от мен, с много повече житейски опит. Това ме радва!
  • Много тъжно и красиво!.... Докосна ме... Браво, Ангел!
  • Кой те провокира да напишеш това? Да знаеш, че не заслужава! По-добре да си заминава! Поздрав, Ангел! Желая ти слънчево настроение!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...