adjo (А.А.) adjo (А.А.)
6 217
5.07.2017 г., 1:15

Незабравяне

924 1 3

НЕЗАБРАВЯНЕ

 

Когато решиш да си отидеш,

не забравяй, че има очи,

които ще те гледат.

Глупаво. Безспирно.

 

Когато чуеш нотите,

от музика, която слушахме.

Тогава твоето "Завинаги"

е вече глупаво...

 

Когато стигнахме до някъде,

а после се изплашихме.

Огледало или лед бе застанало

пред нас?

 

Когато обич имах за раздаване,

колко можеше и искаше да вземеш?

Много ли?... Много малко...?

 

Когато решиш да си отидеш,

не затваряй, стъклените порти.

и зад тях има кой да ти говори.

 

И за очите не забравяй,

които ще те гледат.

Глупаво и все така безспирно.

 

Когато чуеш нотите,

от музика, която слушахме...

За "Здравей отново" ще е късно...

А.А.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А.А. Всички права запазени

https://www.youtube.com/watch?v=oVb2TXj_Zg0

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • adjo (А.А.)
    adjo (А.А.)
    Благодаря, че оставихте мнението си!
    В последно време музиката е тази, която успява най - добре да ме провокира... Естествено и емоции и преживявания от личен характер също имат сила. Могат да бъдат и тежки и вдъхновяващи или.... и двете едновремено, колкото и страно да е. Но безспорно музиката много допринася за емоцията, която искам да създам и често, ако го препрочитам без музика, сякаш не носи същия заряд... Това е мое някакво си усещане де Благодаря!

    Радвам се, че с думите успявам да докосвам хора, по-големи от мен, с много повече житейски опит. Това ме радва!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Много тъжно и красиво!.... Докосна ме... Браво, Ангел!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Кой те провокира да напишеш това? Да знаеш, че не заслужава! По-добре да си заминава! Поздрав, Ангел! Желая ти слънчево настроение!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0