Незаличима следа

28 мар. 2008 г., 13:49

Поэзия

739 0 19

И пак до теб се будя,
моя неизплакана
с пречупено крило, мечта.
От натежали за обичане,
с луни от сребърни сияния,
в очите спира се, горчивата сълза.
Светът ми в миг замира,
в очакване на звън от глас вълшебен,
с неизречени от теб слова.
И леглото ми дори не диша,
не познало страст и нежност
от тръпнещата ти ръка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Незаличима следа

Искате да прочетете повече?

Предложения