Незаличима следа
И пак до теб се будя,
моя неизплакана
с пречупено крило, мечта.
От натежали за обичане,
с луни от сребърни сияния,
в очите спира се, горчивата сълза.
Светът ми в миг замира,
в очакване на звън от глас вълшебен,
с неизречени от теб слова.
И леглото ми дори не диша,
не познало страст и нежност
от тръпнещата ти ръка.
На път един към друг
препънаха се в облаци от звезден прах,
молитвени стенания в безкрайна синева.
Видяни само в сънища от влюбване,
не доразказали за любовта
на потъващи в забрава
самотните ни две сърца.
Прегърнати от истини,
пътуват в други измерения,
но оставили завинаги
незаличимо своята следа.
© Таня Кирилова All rights reserved.
