Незаличима следа

Mar 28, 2008, 1:49 PM

Poetry

751 0 19

И пак до теб се будя,
моя неизплакана
с пречупено крило, мечта.
От натежали за обичане,
с луни от сребърни сияния,
в очите спира се, горчивата сълза.
Светът ми в миг замира,
в очакване на звън от глас вълшебен,
с неизречени от теб слова.
И леглото ми дори не диша,
не познало страст и нежност
от тръпнещата ти ръка. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Незаличима следа

Want to read more?

Random works