face04 (Таня Кирилова)
163 3746
28.03.2008 г., 13:49 ч.

Незаличима следа 

  Поезия
688 0 19

И пак до теб се будя,

моя неизплакана

с пречупено крило, мечта.

От натежали за обичане,

с луни от сребърни сияния,

в очите спира се, горчивата сълза.

Светът ми в миг замира,

в очакване на звън от глас вълшебен,

с неизречени от теб слова.

И леглото ми дори не диша,

не познало страст и нежност

от тръпнещата ти ръка.

На път един към друг

препънаха се в облаци от звезден прах,

молитвени стенания в безкрайна синева.

Видяни само в сънища от влюбване,

не доразказали за любовта

на потъващи в забрава

самотните ни две сърца.

Прегърнати от истини,

пътуват в други измерения,

но оставили завинаги

незаличимо своята следа.


 


 

© Таня Кирилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??