18 апр. 2012 г., 09:38

Незнайно цвете

991 0 0

Две очи прекрасни има,

две очи като звезди,

устни страстни и омайни

ах, какво си ти, какво си ти.

 

С тези две ръце гальовни,

иска всичко, що е дар,

но всичко, що е дар, не може -

"той" не ù е дал.

 

Ти желаеш с устни нежни

да целуваш моето лице

и с топли, сладки, силни думи

да обгръщаш моето сърце.

 

Със слова от рими страшни,

строиш живот един,

живот на вяра, надежда и любов,

животът ни е мил.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ники Даскалов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...