9 нояб. 2010 г., 12:16

Ничие момиче

1.2K 1 34

Едно момиче днес ще бъде ничие,

ще падне святостта като камбана.

Денят към вечерта ще се затича 

и ще застели звездно ложе с рана.


Душата си момичето ще търси,

но чуе ли клавишите на мрака,

по стихове на романтùка Пърси,

то песента си няма да дочака.


Ще легне в коловоза на мечтите,

тъгата като влак ще го премаже...

Опитайте, дано да го спасите!

Аз за това побързах да разкажа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Цвети, благодаря че се потапяш в старите ми стихове и ме награждаваш с такива прочувствени коментари! Правиш ме щастлива!🌻
  • Много силна емоция, предадена с малко думи!
    Разтърсващо! И страхотен финал! Поздравявам те, Мари🌹
  • Ако в тъгата има красота - красиво е. Благодаря за споделеното усещане!
  • красиви ги разказваш
    Поздрав!
  • Ако душата ни е оцеляла, значи и ние сме живи, Дарче. Макар че аз имах едно старо стихотворение, в което Смъртта идва да прибере душата и вижда с ужас, че "отдавна без душа съм аз"... Направих неволно връзката. Поздрав!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...