Едно момиче днес ще бъде ничие,
ще падне святостта като камбана.
Денят към вечерта ще се затича
и ще застели звездно ложе с рана.
Душата си момичето ще търси,
но чуе ли клавишите на мрака,
по стихове на романтùка Пърси,
то песента си няма да дочака.
Ще легне в коловоза на мечтите,
тъгата като влак ще го премаже...
Опитайте, дано да го спасите!
Аз за това побързах да разкажа.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
