1 апр. 2009 г., 06:53

Ничия

660 0 2

Не съм онази. Добрата.
Не съм родена в този свят.
Не градя храмове на тишината.
Не търся мъж, да бъда кула в неговия град.

Не съм онази, дето ще се спре,
Не съм онази, дето ще се хване.
Не ще дарявам никога сърце.
Не пепел, дори и дим след мен не ще остане.

Не съм онази влюбена, разтопена,
и никога не съм била.
Аз съм насред огън зима и насред смъртта безвремие,
но своя съм си, а не нечия жена.

31.03.2009 г.
гр. Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...