1.04.2009 г., 6:53

Ничия

665 0 2

Не съм онази. Добрата.
Не съм родена в този свят.
Не градя храмове на тишината.
Не търся мъж, да бъда кула в неговия град.

Не съм онази, дето ще се спре,
Не съм онази, дето ще се хване.
Не ще дарявам никога сърце.
Не пепел, дори и дим след мен не ще остане.

Не съм онази влюбена, разтопена,
и никога не съм била.
Аз съм насред огън зима и насред смъртта безвремие,
но своя съм си, а не нечия жена.

31.03.2009 г.
гр. Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...