Не съм онази. Добрата.
Не съм родена в този свят.
Не градя храмове на тишината.
Не търся мъж, да бъда кула в неговия град.
Не съм онази, дето ще се спре,
Не съм онази, дето ще се хване.
Не ще дарявам никога сърце.
Не пепел, дори и дим след мен не ще остане.
Не съм онази влюбена, разтопена,
и никога не съм била.
Аз съм насред огън зима и насред смъртта безвремие,
но своя съм си, а не нечия жена.
31.03.2009 г.
гр. Пловдив
© Събина Брайчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
