Apr 1, 2009, 6:53 AM

Ничия

  Poetry
663 0 2

Не съм онази. Добрата.
Не съм родена в този свят.
Не градя храмове на тишината.
Не търся мъж, да бъда кула в неговия град.

Не съм онази, дето ще се спре,
Не съм онази, дето ще се хване.
Не ще дарявам никога сърце.
Не пепел, дори и дим след мен не ще остане.

Не съм онази влюбена, разтопена,
и никога не съм била.
Аз съм насред огън зима и насред смъртта безвремие,
но своя съм си, а не нечия жена.

31.03.2009 г.
гр. Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...