Ничията Джейни... и на Робърт Бърнс
Тук съм.
Със дъжда пристигнах.
С полета от бели облаци.
Боса съм... и малко потрепервам.
Чуваш ли кристалните звънци...
Те ти шепнат думи от съня ми,
в който ти и аз в едно
с нежното докосване на длани
сливаме симфонии от цветове.
Тук съм.
С утрото ще си отида.
С полета на първите лъчи.
Прегърни ме, нека да усетя
топлината в твоите гърди...
Там, където моите вселени
разцъфтели с пролетните ветрове,
дишат пак в очите ти засмени
и се раждат в чудни светове.
Тук съм.
Само миг е времето - живот
и вълшебството да те обичам
си е дар за теб, от мен, Любов.
По това на себе си приличам...
Оживявам в бурите с проливен дъжд,
а след него трепкам по лъчите,
след дъгата тичам в цъфналата ръж -
ничията Джейни... и на Робърт Бърнс.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
