21 янв. 2009 г., 10:56

Ницше и поета

816 0 2

Поемеш ли по пътя морен,
готов си да пилееш сълзи,
да губиш и печелиш бързо,
да си небрежен и доволен.

Да литнеш във небето пъстро,
да се усмихваш тъй чевръсто,
че да се сопнеш сам във свойта поза,
поезията да е проза,
да си спокоен в радости и сълзи,
да излекуваш болки бързи,
да си приятен и потаен
и да си весел в смях безкраен.

Накрая може да политнеш,
над пропастта с криле да литнеш,
да се разсмееш над живота,
да паднеш в своята голгота
и да излезеш като лъв -
смирен и силен, горд и пръв.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....