Ницше и поета
Поемеш ли по пътя морен,
готов си да пилееш сълзи,
да губиш и печелиш бързо,
да си небрежен и доволен.
Да литнеш във небето пъстро,
да се усмихваш тъй чевръсто,
че да се сопнеш сам във свойта поза,
поезията да е проза,
да си спокоен в радости и сълзи,
да излекуваш болки бързи,
да си приятен и потаен
и да си весел в смях безкраен.
Накрая може да политнеш,
над пропастта с криле да литнеш,
да се разсмееш над живота,
да паднеш в своята голгота
и да излезеш като лъв -
смирен и силен, горд и пръв.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени