21.01.2009 г., 10:56

Ницше и поета

811 0 2

Поемеш ли по пътя морен,
готов си да пилееш сълзи,
да губиш и печелиш бързо,
да си небрежен и доволен.

Да литнеш във небето пъстро,
да се усмихваш тъй чевръсто,
че да се сопнеш сам във свойта поза,
поезията да е проза,
да си спокоен в радости и сълзи,
да излекуваш болки бързи,
да си приятен и потаен
и да си весел в смях безкраен.

Накрая може да политнеш,
над пропастта с криле да литнеш,
да се разсмееш над живота,
да паднеш в своята голгота
и да излезеш като лъв -
смирен и силен, горд и пръв.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...